Обяснителни статии 19. ноември 2026 15 мин четене

Изчисляване на отпуск в Германия: формула и правила

Изчисляване на отпуск в Германия: 5- и 6-дневна седмица, непълно работно време, Minijob, пропорционален отпуск (§ 5 BUrlG), остатъчен отпуск.

Изчисляване на отпуск в Германия: формула и правила

Правото на отпуск в Германия изчислявате с проста формула: работни дни седмично × 24 ÷ 6. Резултатът е законовият минимален отпуск – 20 дни при 5-дневна седмица, 24 при 6-дневна. Който постъпва или напуска през годината, получава в определени случаи една дванадесета за всеки пълен месец. Трудовите договори и колективните трудови договори (КТД) могат да предвиждат повече отпуск.

Статията е предназначена за отдели „Човешки ресурси“, бюра за заплати и собственици – особено в предприятията за временна работа – както и за служители, които искат да проверят своето право. Тя показва стъпка по стъпка как се изчислява правото на отпуск: при пълно работно време, непълно работно време и Minijob, при постъпване, прекратяване на договора и напускане, с остатъчния отпуск и неговото погасяване.

Основната формула

Изчисляване на правото на отпуск: формулата

Всеки работник има през всяка календарна година право на платен отпуск за почивка (§ 1 от Федералния закон за отпуските, Bundesurlaubsgesetz – BUrlG). Под работник по смисъла на закона се разбират работниците, служителите и обучаващите се за професия (§ 2 BUrlG).

Законовото право на отпуск е най-малко 24 делнични дни (Werktage) годишно (§ 3, ал. 1 BUrlG). Делнични дни са всички календарни дни без неделите и официалните празници (§ 3, ал. 2 BUrlG). Законът следователно смята с 6-дневна седмица от понеделник до събота: 24 делнични дни са четири седмици отпуск.

Който работи по-малко от шест дни седмично, преизчислява 24-те делнични дни в свои работни дни (Arbeitstage). Федералното министерство на труда и социалните въпроси (BMAS) дава за това следната формула:

„Договорени работни дни седмично x 24 дни […] : 6 работни дни (от понеделник до събота)“

BMAS, брошура „Teilzeit – Alles was Recht ist“ (актуална към юли 2025 г.), превод
Преизчисляването

Изчисляване на отпуска при 5-дневна и 6-дневна работна седмица

Така се изчислява правото на отпуск за всеки брой работни дни седмично. Таблицата показва изчислението за законовия минимален отпуск и до него дните отпуск, ако работещите на пълно работно време в предприятието имат 30 дни при 5-дневна седмица.

Работни дни седмичноИзчислениеЗаконов минимален отпускПри 30 дни за пълно работно време
66 × 24 ÷ 624 дни отпуск36 дни отпуск
55 × 24 ÷ 620 дни отпуск30 дни отпуск
44 × 24 ÷ 616 дни отпуск24 дни отпуск
33 × 24 ÷ 612 дни отпуск18 дни отпуск
22 × 24 ÷ 68 дни отпуск12 дни отпуск
11 × 24 ÷ 64 дни отпуск6 дни отпуск

Резултатът винаги е еднакъв брой свободни седмици: четири при законовия минимален отпуск, шест в сравнителния случай. 20-те дни при 5-дневна седмица са същото минимално право на отпуск като 24 делнични дни при 6-дневна седмица.

Ако трудовият Ви договор или КТД предвижда повече отпуск, смятате с това по-голямо право. BMAS дава пример: ако работещите на пълно работно време имат при 5-дневна седмица 30 работни дни отпуск, служител с три работни дни седмично получава 18 дни (30 ÷ 5 × 3).

Непълно работно време

Изчисляване на отпуска при непълно работно време: важат работните дни

Работещите на непълно работно време имат право на отпуск при същите условия като работещите на пълно работно време. Според BMAS минималният отпуск зависи от броя на договорените работни дни седмично, а не от часовете. Затова служител, който на непълно работно време работи пет дни по четири часа, има същото минимално право на 20 дни като работещ на пълно работно време.

Работещите на непълно работно време, които работят само в отделни дни, получават по-малко дни отпуск, но и им трябват по-малко за една свободна седмица. Така всички работници получават отпуск с равностойна продължителност (BAG, решение от 19.03.2019 – 9 AZR 315/17).

Ако броят на работните дни се променя от седмица на седмица, според BMAS правото трябва да се преизчисли спрямо съответния модел на работно време. Изчислението за това е показано в следващия раздел.

Пример: непълно работно време три дни седмично

Служителка работи в понеделник, сряда и петък.

  • Законов минимален отпуск: 3 × 24 ÷ 6 = 12 работни дни

  • При договорни 30 дни за работещите на пълно работно време (5-дневна седмица): 30 ÷ 5 × 3 = 18 работни дни

И в двата случая тя е свободна толкова седмици, колкото и работещ на пълно работно време: съответно четири и шест.

Minijob и променливи работни дни

Изчисляване на правото на отпуск при Minijob и нередовни работни дни

И при незначителна заетост (geringfügige Beschäftigung, Minijob) има право на платен отпуск за почивка. Minijob-Zentrale, централната служба за Minijob, изчислява правото на отпуск със същата формула: брой работни дни седмично × 24 ÷ 6. Minijob в два дни седмично дава осем дни отпуск годишно.

Ако предприятието дава на работещите на пълно работно време повече отпуск, отколкото изисква законът, според Minijob-Zentrale то трябва да дава повече дни отпуск и при Minijob. Minijob-Zentrale предлага на своя уебсайт калкулатор за отпуск (Urlaubsrechner).

Нередовни работни дни: Ако броят на работните дни през отделните седмици е различен, смятате с работните дни за цялата година. Федералният трудов съд дава за законовия минимален отпуск формулата: 24 делнични дни × дни със задължение за работа ÷ 312 делнични дни (BAG, решение от 30.11.2021 – 9 AZR 225/21).

Minijob-Zentrale смята така: дни отпуск годишно × индивидуални работни дни годишно ÷ 260, ако в предприятието важи 5-дневна седмица, и ÷ 312 при 6-дневна седмица. И двата начина водят до един и същ резултат.

Пример: помощен работник с променливи работни дни

Помощен работник на Minijob работи ту един, ту три дни седмично – общо 104 дни в годината. В предприятието важи 5-дневна седмица.

  • Формула на Minijob-Zentrale: 20 × 104 ÷ 260 = 8 дни отпуск

  • Формула на Федералния трудов съд: 24 × 104 ÷ 312 = 8 дни отпуск

Постъпване и напускане

Пропорционално изчисляване на отпуска при постъпване или напускане през годината

Пълното право на отпуск възниква за първи път, когато трудовото правоотношение е продължило шест месеца (срок на изчакване, Wartezeit – § 4 BUrlG). Срокът на изчакване започва с трудовото правоотношение и трябва да бъде изпълнен само веднъж. Законът не се обвързва тук с договорен изпитателен срок.

В три случая вместо това възниква частичен отпуск (Teilurlaub) по § 5 BUrlG. Тогава работникът има право на една дванадесета от годишния отпуск за всеки пълен месец, през който съществува трудовото правоотношение.

Формулата: годишен отпуск ÷ 12 × пълни месеци. За изчислението се броят само пълните месеци между датата на постъпване и датата на напускане.

01
Постъпване през второто полугодие

Срокът на изчакване вече не може да бъде изпълнен в годината на постъпване. За тази година възниква частичен отпуск (§ 5, ал. 1, буква а BUrlG). Това важи и при постъпване от 1 юли (Федерален трудов съд – BAG, 9 AZR 179/15).

02
Напускане преди изтичане на срока на изчакване

Който напусне през първите шест месеца, получава една дванадесета за всеки пълен месец (§ 5, ал. 1, буква b BUrlG).

03
Напускане през първото полугодие

Който след изпълнен срок на изчакване напусне до 30 юни, също получава частичен отпуск (§ 5, ал. 1, буква c BUrlG). За напускане през второто полугодие законът не предвижда това намаление.

Времева линия · срок на изчакване по § 4 BUrlG
Постъпване
Ден 1
Срокът на изчакване е изпълнен
след 6 месеца
пълен годишен отпуск
през всяка календарна година

Закръгляване: Ако изчислението дава дробни части от най-малко половин ден, те се закръгляват нагоре до пълни дни отпуск (§ 5, ал. 2 BUrlG). Според Федералния трудов съд по-малките дробни части не се закръгляват нито нагоре, нито надолу, докато в закон, КТД или трудов договор няма различни правила. Дробната част остава (BAG, решение от 23.01.2018 – 9 AZR 200/17).

Прехвърляне: Частичният отпуск от годината на постъпване се прехвърля по искане на работника в следващата календарна година (§ 7, ал. 3, изречение 4 BUrlG).

Смяна на работодателя: Отпуск, който предишен работодател вече е предоставил през текущата календарна година, се приспада (§ 6, ал. 1 BUrlG). Предишният работодател е длъжен при напускането да издаде удостоверение за това (§ 6, ал. 2 BUrlG).

Пример: постъпване на 1 август

Служител на пълно работно време, 5-дневна седмица, законов минимален отпуск от 20 дни. До края на годината трудовото правоотношение продължава пет пълни месеца.

20 ÷ 12 × 5 = 8,33 дни отпуск. Дробната част е под половин ден. Затова не се закръглява нагоре, но не се закръглява и надолу: остават 8,33 дни.

Пример: напускане на 30 април

Същото изходно положение, срокът на изчакване е изпълнен. В годината на напускане трудовото правоотношение продължава четири пълни месеца.

20 ÷ 12 × 4 = 6,67 дни отпуск, закръглено нагоре – 7 дни отпуск. Отпуск, който поради прекратяването на трудовото правоотношение вече не може да бъде ползван, се обезщетява в пари (§ 7, ал. 4 BUrlG).

Стъпка по стъпка

Калкулатор за отпуск: изчислете сами в три стъпки

На тази страница няма калкулатор за отпуск за попълване. Изчисляването на правото на отпуск обаче винаги следва едни и същи три стъпки. С тях можете да проверите и резултата от калкулатор за отпуск.

За изчислението Ви трябват следните данни за всеки служител: броят на работните дни седмично, дните отпуск при пълно работно време според трудовия договор или КТД, датата на постъпване и – ако има – датата на напускане.

  1. Определете годишния отпуск: Законовото право на отпуск е работни дни седмично × 24 ÷ 6; стойностите за 1 до 6 дни са в таблицата по-горе. При допълнителен отпуск по договор смятате: дни отпуск при пълно работно време ÷ работни дни при пълно работно време × собствени работни дни.

  2. Проверете за частичен отпуск по § 5 BUrlG: Постъпване от 1 юли нататък, напускане преди изтичане на срока на изчакване или напускане до 30 юни след изпълнен срок на изчакване. Само в тези три случая смятате годишен отпуск ÷ 12 × пълни месеци. В останалите случаи остава пълното законово минимално право.

  3. Закръглете и извадете: Дробни части от 0,5 нагоре закръглявате до пълен ден, по-малките остават. След това извадете вече ползваните дни отпуск и отпуска при предишния работодател. Резултатът е остатъчният отпуск.

С тези данни три типични случая се изчисляват така:

СлучайДанниИзчислениеЗаконово право на отпуск
Постъпване на 1 септември, пълно работно време5 работни дни, 4 пълни месеца20 ÷ 12 × 4 = 6,677 дни (закръглено нагоре)
Напускане на 31 март след изпълнен срок на изчакване, непълно работно време2 работни дни, 3 пълни месеца8 ÷ 12 × 32 дни
Напускане на 30 септември след изпълнен срок на изчакване, пълно работно време5 работни дни седмичноняма частичен отпуск, 5 × 24 ÷ 620 дни

За допълнителния отпуск по трудов договор или КТД може да важат други правила, например изчисляване по една дванадесета при всяко постъпване или напускане.

Ползване на отпуск

Предоставяне на отпуск: желания, непрекъснат отпуск и болест

Когато правото на отпуск е изчислено, идва въпросът за времето. При определянето на времето трябва да се вземат предвид желанията на работника за отпуск. Едно желание трябва да отстъпи само ако на него се противопоставят неотложни производствени нужди или ако желанията за отпуск на други работници имат предимство от социална гледна точка (§ 7, ал. 1 BUrlG).

Непрекъснат отпуск: Отпускът трябва да се предоставя наведнъж. Може да бъде разделен само по неотложни производствени или лични причини. Ако има право на повече от дванадесет делнични дни, тогава една от частите на отпуска трябва да обхваща най-малко дванадесет последователни делнични дни (§ 7, ал. 2 BUrlG). При 6-дневна седмица това са две седмици.

Болест по време на отпуск: Ако работник се разболее по време на отпуска, дните на неработоспособност не се приспадат от годишния отпуск. Условието е медицинско удостоверение (§ 9 BUrlG).

Възнаграждение за отпуск (Urlaubsentgelt): По време на отпуска заплатата продължава да се изплаща. Възнаграждението за отпуск се определя според средния трудов доход за последните тринадесет седмици преди началото на отпуска (§ 11, ал. 1 BUrlG). Рамковият КТД на GVP вместо това смята с последните три месеца, за които са изчислени заплатите (§ 10 MTV).

Прехвърляне и погасяване

Остатъчен отпуск: прехвърляне, погасяване и изплащане

Отпускът трябва да бъде предоставен и ползван през текущата календарна година. Остатъчният отпуск може да се прехвърли в следващата година само ако неотложни производствени или лични причини оправдават това. Тогава трябва да се ползва през първите три месеца на следващата година, тоест до 31 март (§ 7, ал. 3 BUrlG).

Задължение на работодателя за уведомяване (Hinweisobliegenheit): Според Федералния трудов съд правото на отпуск се погасява по правило само ако работодателят предварително конкретно е приканил работника да ползва отпуска и ясно и навреме е посочил, че в противен случай отпускът се погасява (BAG, решение от 19.02.2019 – 9 AZR 541/15, след Съда на Европейския съюз – EuGH, 06.11.2018 – C-684/16).

Дълга болест и 15-месечният срок: Ако работник от началото на отпускната година непрекъснато до 31 март на втората следваща година не е могъл по здравословни причини да ползва отпуск, правото на отпуск се погасява с изтичането на тези 15 месеца – дори без уведомление от работодателя. Отпускът за 2025 г. тогава се погасява с изтичането на 31 март 2027 г.

Ако обаче работникът още е работил през отпускната година, преди да започне болестта, 15-месечният срок по правило важи само ако работодателят навреме му е дал възможност да ползва отпуска (BAG, решение от 20.12.2022 – 9 AZR 245/19, след EuGH, 22.09.2022 – C-518/20 и C-727/20).

Изплащане: Федералният закон за отпуските предвижда изплащане на остатъчен отпуск само в един случай: отпускът вече не може да бъде предоставен поради прекратяването на трудовото правоотношение, например след прекратяване на договора. Тогава той се обезщетява в пари (§ 7, ал. 4 BUrlG).

Когато става дума за остатъчен отпуск от няколко години, е разумно да се потърси правна консултация по трудово право.

Отпуск при временната работа

Право на отпуск при временната работа: какво урежда КТД на GVP

Федералният закон за отпуските важи и при предоставянето на работници (Arbeitnehmerüberlassung). Колко отпуск се полага над това, зависи от КТД, договорен в трудовия договор. Рамковият КТД DGB/GVP (Manteltarifvertrag, MTV) – част от КТД на GVP, в сила от 1 януари 2026 г. – степенува правото на отпуск според продължителността на трудовото правоотношение (§ 9.3 MTV):

  • през първата година: 25 работни дни

  • през втората и третата година: 27 работни дни

  • от четвъртата година: 30 работни дни

Числата се отнасят за 5-дневна седмица. При повече или по-малко работни дни седмично отпускът съответно се увеличава или намалява (§ 9.4 MTV). При постъпване или напускане през годината се полага една дванадесета за всеки пълен месец, но най-малко законовият минимален отпуск (§ 9.5 MTV).

При планирането на отпуска трябва да се вземат предвид вече определените назначения при клиенти. Вече одобрените дни отпуск на служителите не са на разположение за назначения при клиенти (§ 9.2 MTV).

Други правила на MTV, важни за изчислението:

  • Напускане през първите шест месеца: Тогава правото на отпуск се определя по Федералния закон за отпуските (§ 9.3 MTV).

  • Празник по време на отпуск: Дали един празник се брои за ден отпуск, зависи от правилата за официалните празници по седалището на работодателя. Ако назначението при клиент се прекъсва заради отпуска, важат правилата за официалните празници на мястото на назначението (§ 9.4 MTV).

  • Остатъчен отпуск: Правото се погасява с изтичането на календарната година, освен ако преди това е било предявено безуспешно или отпускът не е могъл да бъде ползван по производствени причини или поради болест. В този случай остатъчният отпуск се прехвърля и трябва да се ползва до 31 март на следващата година. При продължителна неработоспособност той се погасява на 31 март на втората следваща година (§ 9.6 MTV).

  • Прекратяване на договора: Ако трудовото правоотношение приключва, отпускът трябва да се предостави и ползва през срока на предизвестието. Ако това не е възможно, той се обезщетява в пари (§ 9.7 MTV).

КТД могат да се отклоняват от повечето разпоредби на Федералния закон за отпуските, но не и от минималния отпуск от 24 делнични дни (§ 13, ал. 1 BUrlG). За други КТД важат техните собствени правила. Ако не се прилага КТД, важи принципът на равнопоставеност (§ 8, ал. 1 AÜG): Федералната агенция по труда (Bundesagentur für Arbeit) причислява и отпуска към съществените условия на труд.

Във всеки случай е разумно веднъж годишно да информирате всеки служител за остатъчния отпуск и сроковете и да документирате това уведомление.

Пример: постъпване на 1 април, КТД на GVP, 5-дневна седмица

През първата година годишният отпуск е 25 работни дни. До края на годината има девет пълни месеца: 25 ÷ 12 × 9 = 18,75 дни.

Тъй като обаче срокът на изчакване е изпълнен с изтичането на 30 септември, за тази година вече съществува пълното законово право на отпуск от 20 дни. Според текста на § 9.5 MTV долната граница следователно е 20 дни.

Капани

Четири типични грешки при изчисляването на отпуска

На тези четири места лесно се допуска грешка в изчисленията:

Делнични дни, объркани с работни дни

24 делнични дни се отнасят за 6-дневна седмица. При пет работни дни седмично това са 20 дни отпуск.

Непълно работно време, сметнато по часове

За минималния отпуск важат работните дни седмично, а не седмичните часове.

Постъпване от 1 юли, сметнато като пълна година

Срокът на изчакване не е изпълнен в годината на постъпване. Възниква частичен отпуск: шест дванадесети от годишния отпуск.

Пропуснат отпуск при предишния работодател

Отпуск, вече предоставен през същата календарна година, се приспада. За това служи удостоверението за отпуск по § 6, ал. 2 BUrlG.

На практика

Как да следите правата на отпуск на много служители

Датите на постъпване, моделите на непълно работно време и степените по КТД са различни при всеки служител.

В софтуера за временна работа SBM въвеждате правото на отпуск за всеки служител – според трудовия стаж в предприятието, за изпитателния срок или индивидуално – и виждате остатъчния отпуск и планирането на отпуските. Дните отпуск имат собствено означение в отчета за работното време. Проверката преди месечното приключване съобщава, наред с другото, за часове, въведени в дни отпуск.

Самото изчисляване на заплатите не се прави в SBM: SBM подготвя данните за заплатите и ги предава на DATEV или Addison.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси за правото на отпуск

24 делнични дни годишно (§ 3, ал. 1 BUrlG). Федералният закон за отпуските изхожда от 6-дневна седмица. При 5-дневна седмица законовото право на отпуск е 20 дни, тоест четири седмици.

Брой работни дни седмично × 24 ÷ 6 дава законовия минимален отпуск, тоест 12 дни отпуск при три работни дни. Допълнителния отпуск по договор преизчислявате в същото съотношение: дни отпуск при пълно работно време ÷ работни дни при пълно работно време × собствени работни дни.

За годината на постъпване – шест дванадесети от годишния отпуск, тоест при законовия минимален отпуск в 5-дневна седмица 10 дни. Пълното право вече не възниква през тази година (BAG, решение от 17.11.2015 – 9 AZR 179/15).

Дробни части от най-малко половин ден се закръгляват нагоре до пълни дни отпуск (§ 5, ал. 2 BUrlG). По-малките дробни части остават, ако не е уредено друго (BAG, 9 AZR 200/17).

След прекратяване на договора остатъчният отпуск се ползва, доколкото това е възможно до датата на напускане. Отпуск, който поради прекратяването на трудовото правоотношение вече не може да бъде предоставен, се обезщетява, тоест изплаща се (§ 7, ал. 4 BUrlG).

Не. Прехвърленият отпуск наистина трябва да се ползва до 31 март (§ 7, ал. 3 BUrlG). По правило обаче той се погасява само ако работодателят предварително е приканил служителя да ползва отпуска и е посочил, че той ще се погаси (BAG, 9 AZR 541/15). При дълга болест важи срок от 15 месеца след края на отпускната година (BAG, 9 AZR 245/19).

Хората с тежки увреждания получават пет допълнителни работни дни през отпускната година, изчислени за 5-дневна седмица (§ 208 SGB IX). За младежите според възрастта важат най-малко от 25 до 30 делнични дни (§ 19 JArbSchG).

Заключение

Да изчислите отпуска означава да знаете работните дни, месеците и КТД.

Формулата, с която изчислявате правото на отпуск, е кратка. Грешките възникват в подробностите: модели на непълно работно време, постъпвания и напускания през годината, закръгляване, остатъчен отпуск и степени по КТД. Който поддържа тези данни актуални за всеки служител, смята по-бързо и по-рядко коригира.

Вижте подготовката на заплати със SBM

Актуално към: ноември 2026 г. Тази статия дава общ преглед и не замества правна консултация. Източници: §§ 1–9, 11, 13 BUrlG; § 8 AÜG; § 208 SGB IX; § 19 JArbSchG; BMAS, „Teilzeit – Alles was Recht ist“ (юли 2025 г.) и въпроси и отговори за преходното непълно работно време (Brückenteilzeit); BAG, 9 AZR 179/15, 9 AZR 200/17, 9 AZR 541/15, 9 AZR 315/17, 9 AZR 225/21 и 9 AZR 245/19; Minijob-Zentrale, „Urlaubsanspruch im Minijob“ и статия в списанието „Urlaub im Minijob“ (22.07.2026); рамков КТД DGB/GVP от 20.05.2025; специализирани указания на Федералната агенция по труда по AÜG (Fachliche Weisungen, в сила от 01.07.2026).

Софтуер за временна работа SBM

От наръчника към практиката: SBM върши това автоматично.

Equal Pay, браншови добавки, отчети за работното време, отчитане на времето и фактури – в един софтуер за агенции за персонал, разработен и поддържан във Вормс.

  • Безплатна онлайн презентация, ок. 45 минути
  • Лична поддръжка пн–пт 09–18 ч.
  • Разработка и поддръжка от Вормс